Земеделие и Предприемачество - Бъдеще за българските студенти

Уважаеми млади професионалисти, студенти, предприемачи, приятели на земеделието,

Събитието на Ротаракт София-Витоша "Земеделие и предприемачество - Бъдеще за българските студенти" има за цел да насърчи студентите да изберат и да следват висше образование във всички дисциплини, които са директно и индиректно свързани със земеделския сектор. В тази поредица от статии можете да намерите необходимата информация за и след събитието, както и да научите за историята на земеделието и какви иновации доведоха до това земеделието да бъде в авангарда на модернизацията днес в България и европейския регион.

Началото на цивилизацията, гледано през призмата на историята, не е единично събитие, а серия от свързани между себе си разработки. Това представлява първите стъпки на човечеството към сложност, от простите аграрни общества до сложните градски цивилизации. Този период заложи основите за всички последващи човешки постижения, илюстрирайки как иновациите на нашите предци в производството на храни, градския начин на живот, управлението и културата поставиха основите за света, в който живеем днес. През тази историческа призма ние виждаме не само раждането на цивилизацията, но и раждането на реализирания човешки потенциал в общност, творчество и непрекъснат напредък.

Преходът от лов и събирачество към земеделие около 10 000 г. пр.н.е. често се цитира като люлка на цивилизацията. Този преход позволи одомашняване на растения и животни, което доведе до излишъци в производството на храна. Този излишък беше революционен. С постоянно снабдяване с храна, населението можеше да се разширява извън предишно устойчивото.

Днес земеделието е в авангарда на модернизацията. Новите фермери и предприемачи се сблъскват с технологии, а тези напредъци движат съвременните общества, градове и нации. Има голяма зависимост от земеделието и селското стопанство за създаване на възможности, които съответстват на глобалните тенденции към устойчивост, здраве и локални икономики.

Описание на проекта "Земеделие и предприемачество - Бъдеще за българските студенти"

I. Дейности и цели

1. Един ден събитие (около 2 часа) в формат на дискусионен форум и лекция в Hilton София на 28.10.2024 от 11:00 ч. (понеделник след изборите - ден без училище).

2. Целта на събитието е да създаде приятна среда и възможност за свързване между земеделския бизнес сектор и студенти, изучаващи STEM предмети, с идеята да им представи интересни възможности за развитие в този сектор (като възможности за следване на инженерни специалности).

3. Проектът има за цел да повиши осведомлеността сред младите хора за потенциалните възможности за развитие в областта на земеделието и предприемачеството чрез избора и изучаването на свързани инженерни специалности (и не само) след 12-и клас.

4. Основната идея на събитието е да запознае студентите с вдъхновяващи личности от сектора — фермери/предприемачи, които работят за просперитета на българското земеделие и са лидери в своята област.

5. По този начин ще допринесем за по-голяма осведоменост за значението на земеделския сектор и всички свързани с него области/бизнеси и, надяваме се, ще вдъхновим интерес сред младите хора, които изучават STEM предмети.

II. Целева група

Всички български деца на възраст от 15 до 19 години (от 9-и до 12-и клас), които са заинтересовани от предмети като математика, химия, физика и биология, и които също така имат афинитет към такива форуми/състезания/събития.

На предстоящото събитие, организирано от Ротаракт София-Витоша, озаглавено "АгроРотаракт", ще бъдат разгледани ключови идеи за свързване на земеделския сектор с следващото поколение таланти в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (STEM). Форумът ще подчертае динамичните възможности, налични в земеделието, фокусирайки се върху иновационните инженерни пътища и предприемнически начинания. Студентите ще взаимодействат с лидери от индустрията, включително пионери в земеделието и предприемачи, които ще споделят идеи за устойчиво земеделие и бъдещето на агробизнеса в България. Събитието цели да вдъхнови и информира младите умове за потенциала за растеж и развитие в рамките на земеделския сектор, насърчавайки ги да следват висше образование и кариери, които допринасят за просперитета на българския земеделен пейзаж.

По време на събитието, лекторите ще се задълбочат в редица теми, предназначени да образоват и вдъхновят студентите. Те ще обсъдят последните технологични постижения в земеделието, като точно земеделие, устойчиво управление на културите и интеграцията на умни технологии, които трансформират индустрията. Допълнително, лекторите ще подчертаят предприемническите възможности в земеделския сектор, акцентирайки върху това как младите професионалисти могат да иновацират и да създават успешни бизнес начинания. Лекторите ще споделят и лични истории за успех и предизвикателства, срещани в техните професионални пътища, предлагайки прозрения за това как образованието в STEM области може да отвори врати към значими кариери в земеделието и агробизнеса.

Дискусионният форум е проектиран да насърчи активното участие на студентите, тъй като лекторите и организаторите се стремят да ги предизвикат да споделят своите тези и мнения относно българското земеделие и бизнес възможностите в този сектор. Целта е да вдъхнови студентите да оценяват критично сегашното състояние и бъдещите перспективи на земеделието в България, създавайки пространство, където те могат да изразяват открито своите възгледи, да зададат въпроси за текущите практики и да развият собствени информирани гледища върху предизвикателствата и възможностите в индустрията.

Какви са ключовите дейности, които насърчиха развитието на земеделието в България наскоро?

1. Приложение на Общата земеделска политика (ОЗП) на ЕС: България прилага ОЗП на ЕС, целяща да промотира устойчивото развитие на земеделския сектор. Това включва поддръжка на жизнеспособен фермерски доход, увеличаване на конкурентоспособността и насърчаване на устойчиви земеделски практики. Фокусът е също върху подобряване на условията за живот и работа в селските райони, с конкретна подкрепа за млади и малки фермери.

2. Растеж в специфични сектори: Има значителен растеж в определени земеделски износи от България към САЩ, като ядки и вино. В същото време има и колебания, като например спад във вноса на фъстъци поради по-високите международни цени.

3. Инвестиции и модернизация: Има фокус върху приемането на модерни технологии и устойчиви политики за увеличаване на добавената стойност на земеделските продукти. Това включва инвестиции, насочени към бъдещето на българското хранително производство и съхранение на природните ресурси.

Новите технологии и тенденции, които се въведоха в земеделския сектор на България, включват:

1. Точно земеделие: Това включва използването на GPS, дронове и сензори за събиране на реалновременни данни за почвата, културите и метеорологичните условия, целящи оптимизиране на управлението на нивата относно растениевъдството. Тази технология помага за вземане на решения, които подобряват ефективността на ресурсите, продуктивността, качеството, доходността и устойчивостта на земеделското производство.

2. Умно земеделско оборудване: Приемане на машини, оборудвани с технологии за по-добър контрол и ефективност. Например, мобилни приложения за контрол на посевни машини са разработени, които позволяват дистанционно управление на земеделска техника, подобрявайки точността и намалявайки трудоемкостта на земеделските операции.

3. Инициативи за зелена и обновяема енергия: Въпреки че не е технология в конвенционалния смисъл на машини или софтуер, България прави значителни инвестиции в обновяемата енергия в земеделието, целящи да направят земеделието по-устойчиво. Това може да включва соларни панели за генериране на енергия на фермите, биогаз или вятърни решения, адаптирани за земеделски нужди.

4. Цифрови платформи за земеделие: Внедряването на цифрови платформи, които помагат за събиране, съхранение, анализ и споделяне на земеделски данни. Тези платформи помагат за създаване на интегриран поглед върху данните в земеделския екосистем, което може да доведе до по-добра управленска практика на фермите, предсказателна аналитика за вредители и заболявания и оптимизиране на използването на вода и торове.

5. Агритех иновации: България е част от по-широката тенденция, където технологии като ИИ за идентификация и контрол на вредители, IoT за мониторинг на здравето на почвата и културите, и блокчейн за проследимост и безопасност на храните се изследват или внедряват. Тези технологии целят намаляване на разходите, намаляване на въздействието върху околната среда и увеличаване на добив и качество.

6. Електронни услуги за разпространение: Промотирането на електронни услуги за разпространение, което включва обучение и разпространение на информация чрез цифрови средства, подобрявайки достъпа до земеделските услуги за отдалечени или недостатъчно обслужвани фермери.

7. Автоматизация и роботика: Въпреки че не са толкова разпространени, има нарастващ интерес към роботика за задачи като плевене или жътва, особено в контексти, където трудовите разходи нарастват или наличността на работна ръка е проблем.

Повечето от текущите внедрения може би са въведени много наскоро или са в пилотни етапи, но всички те подобряват както ефективността на сектора, така и качеството.

Публично мнение и структурни проблеми

Споменава се за намаляване на животновъдството и растителното производство в селските райони през годините, вероятно поради строги изисквания или проблеми с разновидностите семена. Също така има критика към законодателството, което благоприятства големите играчи пред малките или семейни ферми, сочейки необходимостта от по-инклузивна стратегия, която да подпомага всички производители, независимо от мащаба.

Субсидии и Подкрепа

Има доказателства за значителни земеделски субсидии, които се отбелязват като по-големи от тези в някои други страни като Франция, предполагайки силна правителствена подкрепа или намеса в сектора. Правителството на България разглежда стратегически планове за развитието на земеделието и селските райони, което указва за продължаващ процес за очертаване на бъдещото направление на земеделските политики.

От тези точки изглежда, че развитието на българското земеделие е на разклонението, където традиционното земеделие се сблъсква с модернизацията, с политиките на ЕС да задвижват повечето от промените. Обаче, съществуват и предизвикателства, свързани с конкуренцията, както в рамките на пазара на ЕС, така и отвън, наред с вътрешни проблеми относно справедливото разпределение на подкрепата и устойчивостта на малкото селскостопанско производство.

Освен това, ето някои вълнуващи потенциални области за развитие за вас, за младите хора и предприемачите в българския земеделски сектор:

Агроекологично предприемачество: Има нарастващ тренд към устойчиви и екологични земеделски практики. Това включва органично земеделие, пермакултура и други агроекологични методи, които не само целят околохранителна устойчивост, но и предлагат продукта като премиум, органични продукти.

Цифрово и прецизно земеделие: Използването на технологии като IoT, ИИ, дронове и анализ на данни за земеделие може да повиши ефективността, да намали отпадъците и да оптимизира реколтите. Този подход, воден от технологии, може да направи земеделието по-привлекателно за технологично образованата млада генерация.

Образователни и разширени услуги: Разработване и участие в програми, които разширяват знанията на младите фермери чрез е-услуги за разпространение, обучение в съвременни земеделски практики и умения, може да свърже традиционното земеделие с модерните нужди.

Продукти от добавена стойност в земеделието: Младите предприемачи могат да се фокусират върху преработката и добавянето на стойност на суровите земеделски продукти. Това включва производство на вино, сирене, мед, билкови и лекарствени продукти, които могат да се наложат на местните и международните пазари, търсещи занаятчийски и висококачествени продукти.

Селски туризъм и агротуризъм: Интегрирането на земеделието с туризма чрез предлагане на опити като престой във ферми, дегустации на вино или традиционни готварски курсове може да диверсифицира източниците на доходи за младите фермери, като същевременно насърчава развитието на селските райони.

Социално предприемачество: Решаване на социални проблеми чрез земеделие, като наемане на социално уязвими групи, инициативи, фокусирани върху сигурността на храните, модели на общностно подкрепяно земеделие или борба срещу хранителните отпадъци.

Обновяема енергия в земеделието: Инвестиции в соларни панели, биомаса или вятърна енергия на фермите не само намаляват въглеродния отпечатък, но и намаляват разходите за енергия, потенциално правейки фермите енергийно независими или дори продавачи на енергия.

Международно сътрудничество и експорт: Използването на членството на България в ЕС за междугранична търговия, достъп до по-големи пазари или участие в проекти като проекта ECOFAR, който се фокусира върху подобряване на уменията на млади екологични фермери за по-голяма международна конкурентоспособност.

Адвокатство за политики и ангажираност: Младите хора могат да се ангажират или да инициират диалози за по-добри земеделски политики, субсидии и системи за подкрепа, ориентирани към младите предприемачи в земеделието.

Силно е изразеното желание земеделието да не е само устойчиво, но и привлекателен кариерен избор за младите хора чрез иновации, образование и интеграция с технологии и туризъм. Това включва създаването на възможности, които съответстват на глобалните тенденции към устойчивост, здраве и локални икономики.

Проектът на Ротаракт София-Витоша "Земеделие и предприемачество - Бъдеще за българските студенти" цели да стимулира студентите да изберат и следват висше образование във всички дисциплини, свързани директно или индиректно със земеделския сектор.

28.10 Event Program